За пореден път нашето читалище събра гости от близо и далеч. Поводът е достоен за уважение – 90-годишнината от създаването на една неформална общност, състояща се от хората, които не само обичат родното село, но и дават сили, знание и умения за благото на културата.
Народно читалище „Съединение-1923“ навърши вече 90 години, като през това време успя да остане младо, побрало в себе си младостта, красотата и ентусиазма на жителите на селото ни.
Дом, в който намират общ език от най-малките до най-възрастните. Дом, в който опитът се предава от едни на други; преминава през хванатите за танц ръце; искри от усмивката, често пъти през сълзи, в напрегнатите часове на репетициите; избухва в пожар по време на конфликти и отново избуява в магията на творчеството. Защото въпреки човешките ни слабости, всички не знаем какво ни държи свързани в едно – обичта към родното, към музиката и танца, към словото и изкуството.
Пътят на читалището ни започва през далечната 1923 г., когато в кръчмата на Матис Щерингер, където обичали да се събират учители и будни млади хора от двете съжителстващи общности – на банатските българи и на банатските немци, се взима решение да се основе читалище. Те били първите – Никола Петков, Михел Велч, Цвятко Василев, Матей Гашпаров, Иван Чуканов, Иван Петров и др. Написват устав, избират настоятелство и работата започва. Наричат новото читалище „Съединение”. Не е ясно защо, но от позицията на днешния ден можем да съдим, че по този начин са изразили своето единство. Двете общности, макар и понякога живеещи в конфликти, потърсили пътя за единение чрез културата. Раздори не липсвали и между банатските българи, затова това така желано съединение се опитало да стане факт чрез младите хора, преминавайки през песните, танците, театъра.
На този празник отново съумяхме да сплетем ръце във вихъра на хорото, да затрептят сърцата ни в ритъма на банатската музика, и не на последно място да аплодираме тези, които са носители на фолклора – от най-малките до най-възрастните, работещи с жар и неуморност.
Всеки от самодейците през всички тези 90 години не е работил за себе си тук, а се е раздавал жертвоготовно за името и славата на читалището, за честта на Бърдарски геран и на банатските българи.
Честването уважи Иво Цветков, кмет на Община Бяла Слатина, Боряна Петкова, директор Дирекция „Хуманитарни и социални дейности“, гости от читалище от общината.
Скъпи гости бяха и представителите на банатските българи от Сръбски Банат – от селата Бело блато и Иваново.
По традиция концертът започна с банатски български песни и танци. Записите на музиката дължим на ансамбъл „Палукенка“ и Пали Велчов от Стар Бешенов, а в музиката на танца „На мамень“ зрителите разпознаха майсторството в изпълнението на отец Стефан Калапиш.
Танцьорите към читалището освен банатски български танци успешно се справят с представянето и на танци от различни фолклорни области на България. С години усилено работеше с децата, които плахо се качват на сцената, хореографката Маргарита Тошкова, а постепенно танцьорите станаха готови да посрещнат предизвикателството на по-големи и трудни танци, поставени от хореографите Мирослав Аспарухов от ансамбъл „Мездра“ и Александър Нецов от ансамбъл „Граово“ Перник.
Първите си опити в хореографията и актьорството на родна сцена направиха и двама от танцьорите ни - Николай Иванов, първа година студент в Благоевградския университет, специалност хореография, и Катерина Велчева, втора година студент в същия университет, специалност актьорско майсторство.
В момента танцьорите изпълняват танци от тракийската, шопската и северняшката фолклорни области с подобаващо майсторство , красота на изпълнението и много хъс.
Да ни поздравят на концерта участваха и самодейци от читалище „Развитие” гр. Бяла Слатина. Танцовият състав с ръководител Детелина Крачуновска.
Нашите скъпи събратя, банатските българи от Гостиля, отново бяха с нас, както на всеки наш празник, за да ни поздравят по повод годишнината на читалището. Марияна Романова, кмет на село Гостиля и певците при Народно читалище „Г.С. Раковски“.
В края на празничния концерт зрителите, изпълващи залата, с любов пяха химна на Бърдарски геран – песента, която вълнува сърцето на всеки роден в това село.
Читалищното настоятелство благодари на всички самодейци за самоотвержения труд, за дните и нощите, които оставиха между тези стени, за да го има читалището ни, за да тупти все така пълнокръвно сърцето на нашата малка общност.
Благодарим на хората, които даряваха финансови средства през всички изминали 90 години. Няма да изреждаме имена, за да не пропуснем някого, но многократно сме ги споменавали на нашите концерти. Всеки е дарявал с мисъл за децата и тяхното развитие, с мисъл за разнообразяването на дейността на читалището ни и за по-доброто представяне на мнобройните сцени в България и чужбина.
Благодарим на Община Бяла Слатина за подкрепата и помощта в тежки моменти и на Народно читалище „Развитие-1892“ – гр. Бяла Слатина за озвучаването.
Благодарим на Кметство Бърдарски геран, че се ангажира с търсенето на дарители и помогна с организацията на увеселението на площада.
Благодарим от сърце!
След концерта навън на площада празникът продължи с четиричасово веселие със Замфировската духова музика, а преди това за пръв път импровизирано се състоя бал на банатските български танци, в който всеки, които иска, направи опит да танцува банатски български танци заедно с танцьорите от Танцов състав „Палкенче“.
Ветерани, младежи и деца във вихъра на танца показаха, че кръвта вода не става и докато има Бърдарски геран ще има и банатски българи в България.
Снимки
тук и
тук
